Публикации

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6. Тя отговаря на въпроса на С. Колев

Кървенето от венците е симптом на различни леки до тежки заболявания, смущения и състояния. То може да е резултат от витаминен дефицит, инфекция, възпаление, травма, злокачествени заболявания и други патологични процеси.

Кървене от венците е възможно да се появи на всякаква възраст.

То често се появява заедно с други симптоми, които варират в зависимост от основното заболяване или състояние – някои от тях са болки в устата, лош дъх, зъбни фрактури и кървене от други области като носа (епистаксис).

При кървене от венците има няколко стъпки, които е необходимо да се следват:

Първо – обърнете се към вашият лекуващ зъболекар. Той ще направи необходимите изследвания, ще ви разпита и ще ви постави точната диагноза и план на лечение.

Обикновено след поставянето на диагнозата се пристъпва към цялостно почистване на зъбния камък, отлагания и плака. След това се продължава с подменяне на неподходящите възстановявания (пломби), мостове и коронки. Всяко едно неподходящо възстановяване – отстоящи или по-дълги ръбове на обтурациите или коронките, може да предизвика хронично дразнене и кървене.

След като се извърши цялостно оздравяване на устната кухина и съзъбието, включително и с отстраняването на останали корени, които могат също да бъдат източници на възпаление и кървененай-често състоянието се стабилизира – кървенето и лошият дъх изчезват.

Втората важна стъпка е изцяло в ръцете на пациента – той трябва да се обучи на правилна орална хигиена – ползване на подходяща четка, паста и техника на измиване на зъбите. Използването на конци за зъби и вода за уста също е препоръчително и е част от поддържането на устната хигиена.

При общи заболявания като диабет и кръвни болести или при прием на медикаменти, възпрепятстващи съсирването на кръвта, лечението е комплексно с друг специалист и в зависимост от общото състояние на пациента.

От вестник “24 Часа”

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6

Тя отговаря на въпроса на Виолета Христова

Големите слюнчени жлези при човека са три двойки – околоушни (паротидни), подезични (сублингвални) и долночелюстни (субмандибуларни). Най-често те се засягат от възпалителни заболявания и слюнно-каменна болест и по-рядко от туморни и системни заболявания. При възпаления на жлезите и каналите те се зачервяват, стават болезнени и оточни. Възпаленията могат да бъдат от бактериален или вирусен характер (заушката е вирусно заболяване). Пациентите усещат парене и болезненост, особено при по-пикантни храни. При слюнокаменна болест острото възпаление е отминало, но остава чувството за парене и болезненост при хранене и подуване на жлезите при хранене. Това е свързано с образуваната “запушалка” от камъка и невъзможността образувалата се слюнка да се излее в устната кухина. При продължаваща с години слюнно-каменна болест настъпват необратими изменения в жлезната тъкан до пълна атрофия и липса на тъкан, годна да произвежда секрет.

Счита се, че синдромът на Сьогрен има автоимуннен произход и се характеризира с различна степен – от намаляване до изчезване, на слюнната и слъзна секреция. Във връзка с намаляването на слюнчената и слъзната секреция са и основните симптоми – сухота, зачервяване на очите и лигавицата, чувство за чуждо тяло, парене, намалено самоочистване на устната кухина и очите. Компенсаторно се наблюдава увеличаване на жлезите, но без ефективност.

За поставяне на диагноза на заболяванията на слюнчените жлези освен щателна анамнеза и преглед, насочени към клиничната картина, се ползват рентгенови техники с различни проекции, със или без контрастна материя с радиоизотопни вещества. Използват се също така и кръвни изследвания (за антитела), за откриване на евентуален причинител и съпътстващи или основни заболявания. Съвременната диагностика много се подпомага с модерните изследвания като скенер на глава, ядрено-магнитен резонанс, радиоизотопно изследване, като изместват едно класическо средство каквото е тъканната биопсия. Определено последното изследване остава като единствено възможно по време на операция, тъй като само на микроскопа може да се постави най-точната диагноза дали става въпрос за тумор с доброкачествен или малигнен характер, слюнокаменна болест или сраствания вследствие на възпалителен процес.

Тъй като диагностиката и особено лечението на заболяванията на слюнчените жлези са трудни, най-правилно е всеки пациент да бъде насочен към специалист – лицево-челюстен хирург, и евентуално към клиника за извършване на пълен набор от изследвания.

От вестник “24 Часа”

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6. Тя отговаря на въпроса на Веселина Тодорова.

Заболяванията на венците, или така наречените пародонтити, се причиняват от плака, безцветен филм от бактерии, която се наслоява върху зъбите. Плаката дразни венците, в резултат на което те се зачервяват, стават чувствителни, в някои случаи се подуват и кървят.

Ако тя не се отстрани, се получават втвърдявания около зъба, които оформят зъбен камък, който прониква в дълбочина, механично разрушава зъбновенечната връзка – зъбите се разклащат, видимо се удължават и могат лесно да се извадят, включително и от пациента.

Напоследък все повече хора страдат от различни проблеми със зъбите и с околозъбната тъкан. Съвременното схващане е,че пародонтозата се лекува, макар и трудно, но с цял комплекс оздравителни мероприятия!

Пародонтитът много често не може да бъде окончателно излекуван, но процесите могат да бъдат забавени и дори спрени.

Пародонтитът се свързва с много общи психични и соматични заболявания. Лошото е, че пародонтитът не може да се предотврати.

Ако човек е бил подложен на някакво нервно сътресение, обикновено настъпва пробив, срив в организма. Това може да доведе до скоротечно развитие на пародонтит, въпреки че болният не би свързал състоянието си с източника на проблема. Сред причините, предизвикващи пародонтит, са и наследствеността, и вътрешните болести. За развитието на заболяването помагат и нарушенията в стомашно-чревния тракт, авитаминозата, захарният диабет, цирозата на черния дроб, панкреатитът и много други болести.

Голяма роля играе и неправилното хранене. Причините могат да бъдат нарушения в кръвосъсирването при дефицит на факторите на съсирването, при левкемия, тромбоцитопения, при грубо миене на зъбите с четка, инфекция на зъбите или венците, по време на бременност може да се дължи на хормоналните промени.

Правилното отношение към проблема от страна на пациента и неговия лечител са в основата на решението му.

От вестник “24 Часа”

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6. Тя отговаря на въпроса на Росица Любомирова.

Хормоналните промени намаляват защитните сили на организма, върху зъбите по-лесно се натрупва плака и това увеличава риска от кариеси, а повишения приток на кръв във венечните тъкани ги прави по-уязвими и чувствителни, по-раздразними и подути.

Със съответното зъболекарско обслужване по време на бременността, детето няма да ви струва “окапване на косата и падане на зъбите”, както е било в миналото.

Когато сте бременна, вие се грижите не само за себе си, но и за детето, което носите. Ето защо трябва да обърнете внимание на храната, която консумирате с оглед на здравето не само на вашите зъби, но и за зъбите на детето. Дали ще има детето здрави зъби, зависи от майката. Бременността увеличава необходимостта от калций, както и от много други елементи.

Затова по време на бременността жената трябва да консумира богата на витамини и минерални вещества храна. Приемането на въглехидратни храни трябва да се ограничи в трите главни хранения (закуска, обед, вечеря), когато се приема и друга храна.

Комбинирана с останалата храна, захарта уврежда зъбите по-малко, отколкото, ако се приема самостоятелно. В междинните хранения (втора и трета закуска) не трябва да се включват въглехидрати. Вместо сладкиши яжте плодове, зеленчуци, сирене, колбаси, ръжен хляб.

Миенето на зъбите отстранява хранителните остатъци, предпазва ги от образуване на зъбен камък и кариес и масажира венците. Много важно е да се знае кога трябва да се мият зъбите.

Разграждането на въглехидратите до киселини се извършва непосредствено след тяхното приемане. Десет минути след изяждането на сладкиша в устната кухина вече може да се установи концентрация на киселините. Оттук следва правилото зъбите да се мият веднага след ядене.

Ако нямате възможност да направите това, стоматолозите препоръчват след всяко хранене да жабурите устата си с обикновена вода. Измивайте зъбите си особено след повръщане при сутрешни неразположения.

Най-доброто средство за поддържане хигиената на устната кухина е четката за зъби. Четката трябва да бъде с малка глава – около 3 см дълга, и със средно твърди, не много дълги косми. Освен това много важна е техниката на миенето на зъбите, за да могат да се отстранят хранителните остатъци от междузъбието.

Четката се движи с въртеливи движения в отвесна посока от венците към зъбите – за горната челюст от горе надолу, а за долната челюст от долу на горе. По този начин се масажират венците и се подобрява кръвоснабдяването им. Ако четкането се извършва в посока от зъбите към венците или в напречна посока (ляво – дясно), може да се получи отделяне на венците от зъбите с последващи възпаления. Миенето на зъбите трябва да продължава най-малко три минути.

След изплакването на устата и измиването на четката четкайте енергично езика и вътрешната страна на бузите за подобряване на кръвообращението в тях. Масажирането на венците с пръсти в посока към зъбите ще ги предпази от възпаление и отделяне от зъбите. Не забравяйте след измиването на зъбите с паста и четка да използвате и вода за уста. Тридесетсекундното жабурене с нея ще отстрани остатъците от храна и плака от труднодостъпните места в устата ви и ще ви предпази от образуването на зъбен камък.

Дори да нямате проблеми, е добре още в началото на бременността да посетите вашия зъболекар. Той ще прегледа зъбите и венците ви и ще ви даде ценни съвети и препоръки как да запазите доброто им състояние през бременността.

Бъдете внимателни с кариесите – болният зъб е огнище на инфекция в организма и може да причини усложнения. Често срещаният гингивит (подуване и кървене на венците), ако се усложни, може да доведе до по-сериозна форма на заболяване на венците – периодонтит.

От вестник “24 Часа”

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6. Тя отговаря на въпроса на Иво Момчилов.

Всичко се случва на подсъзнателно ниво. Докато спим, нашите автоматични телесни реакции будуват. За съжаление, част от тях са свързани с дъвкателните мускули. Затова първата стъпка за справянето с проблема е някой близък, роднина, приятел или който спи до вас, да чуе, че скърцате със зъби. Втората стъпка е да ви информира.

Може да забележите, че зъбите ви са видимо износени, може да се събудите със схваната челюст или дори с главоболие. Проблемите с венците също няма да закъснеят.

Една от причините може да е лошата захапка. В този случай зъбите просто се допират по неправилен начин, търкат се и превръщат един друг в прах.

Проблеми, свързани с мъдреците, също попадат в тази категория. Първото нещо, което трябва да направите, е да посетите стоматолога си. Той е човекът, който ще ви посъветва как да се справите с деформации от този тип.

Другите възможни причини за скърцането със съби по време на сън са свързани с липсата на различни вещества в организма ви. Например пантотеновата киселина, позната като антистрес витамин.

Липсата на калций в организма може да доведе до неволни мускулни съкращения. Дефицитът на магнезий също води до мускулни спазми. Как да се справим с проблема? На първо място, като си добавим веществата, които евентуално ни липсват. Можете да вземате таблетки калций или магнезий преди сън.

Друго решение е да използвате нощен предпазител против скърцане със зъби, които се изработват от специалист по препоръка от вашият стоматолог.

Стресът, като част от психичните проблеми, е една от най-често срещаните причини за скърцането със зъби. Децата правят това, когато сънуват кошмари. Докато са уплашени, произвеждат неволни движения, включително на дъвкателните мускули. С възрастните се случва същото след напрегнат ден или твърде много работа.

Тялото не може да отпочине и продължава да работи, да се движи, да реагира дори насън. Скърцането със зъби е причинено от несъзнателни импулси, които се освобождават в подходящ момент – когато съзнанието спи.

Използва се и психологическа терапия за справянето с проблема – тя ще достигне корените му, а няма да се справя с резултатите. Овладяването на стреса е идеалното решение.

От вестник “24 Часа”

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6. Тя отговаря на въпроса на Яница Ганчева.

За мнозина изобилието на пазара от видове и марки четки за зъби създава единствено затруднение. Каква точно четка да изберем? Коя е най-подходящата именно за нас?

Изложените по-долу изисквания и препоръки би трябвало да ви помогнат за правилния избор:

– Размерът на главата на четката не трябва да бъде много голям – 25-30 мм. Така тя ще бъде по-ефективна и при почистването на труднодостъпните места.

– Главата на четката трябва да бъде заоблена. Така няма да наранява меките части на устната кухина и най-вече венците. Тяхното често увреждане може да доведе до атрофия, защото тъканта се опитва да се “премести” от местата, където е раздразнена.

– Четката трябва да е направена от много отделни снопчета, със закръглени краища. Именно такива четки притежават най-оптимална почистваща повърхност, т.е. натискът върху зъбите и венците се разпределя равномерно в процеса на почистване.

– Повечето хора си избират четки със средна твърдост. Това всъщност е правилният подход, само ако не сте наясно каква всъщност твърдост е подходяща за вас. В този случай вашият стоматолог може много да ви помогне. Като правило за хората, които имат проблеми със зъбите и особено с венците, са най-подходящи меките четки.

– Предпочитайте четките с изкуствени косми. Естествените имат свойството да попиват влага и така създават по-благоприятна среда за развитие на болестотворни бактерии. Eстественият косъм е и по-чуплив, след това той става по-остър и може да увреди най-вече венците.

– При избор на четка за деца обърнете внимание и на дръжката. Тя трябва да е малко по-дебела, отколкото за възрастните – така детето по-лесно ще я държи.

– Четките със сменяща се глава, ако отговарят на горните условия, са за предпочитане – поне от екологична гледна точка. А и намаляват разходите ви.

Част от грижата за устната кухина е и грижата за самата четка.

След всяко използване я почиствайте добре с течаща вода, защото в противен случай в нея остават паста за зъби, частици от храна и бактерии. Ако четката не бъде почистена, при следващата й употреба всички натрупали се вредни микроорганизми ще попаднат отново в устата.

Подсушавайте четката, доколкото е възможно. Влагата по нея създава благоприятна среда за развитие на бактерии, а и я деформира.

Независимо какви грижи полагате за своята четка, сменяйте я на 2-3 месеца. За съжаление статистиката показва, че мъжете сменят четките си средно един път в годината, а жените – на 6 месеца.

Електрическите четки имат някои предимства. Не може обаче всички те да бъдат наречени съществени. Наистина електрическата четка автоматично прави онези кръгови движения, които иначе човек трябва да извършва на ръка. По-важни предимства всъщност са наличието в някои модели на сигнализатори за това, че зъбите и венците вече са почистени достатъчно (т.е. избягва се прекомерното им третиране и опасността от това) и че натискът върху почистваната повърхност е прекалено голям (това е опасно особено за венците и другите меки части).

Електрическа четка се препоръчва само за хората, които в резултат на някаква патология или заради напредване на възрастта не могат да извършват характерните за почистването на устната кухина движения.

Светлинноактивиращата се йонна четка за зъби, работеща без паста за зъби, отстранява плаката, подобрява състоянието на венците, избелва зъбите – чисто и просто допринася за отлично орално здраве и е революция в грижата за зъбите.

Децата, които тепърва придобиват хигиенни навици, трябва да използват обикновена четка – само чрез нея те ще усвоят техниката на почистване.

От вестник “24 Часа”

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6. Тя отговаря на въпроса на Яна Георгиева.

При появата на мъдреците често възникват проблеми. Нарушенията се обуславят от факта, че нормалната човешка челюст е доста малка и мястото в нея за тези четири зъба е недостатъчно. В резултат на малкото място за растеж мъдреците се появяват косо спрямо челюстта, като в повечето случаи не се показват изцяло.

Заради неудобното разположение мъдреците трудно се почистват, затова често там се развиват кариеси и кисти. Освен това заради тясното пространство тези зъби често израстват накриво и изместват и увреждат съседните. А също така нараняват устната лигавица и травмират венците.

Ако мъдрецът въобще не поникне, а си остане в челюстта, пак може да предизвика усложнения, защото уврежда корените на съседните зъби.

Какви са често срещаните рискове и проблеми с мъдреците?

Кариесът при мъдреците често е съпроводен с неправилния растеж на зъба. Неправилното положение на мъдреците води до натрупване на зъбен камък и на остатъци от храна между тях и съседните им зъби. Това пространство е трудно за почистване и често пъти кариес се появява както на мъдреца, така и на съседния зъб.

Понякога дори и непораснали, мъдреците могат да бъдат причина за увреждане на съседните зъби. В случаите, когато мъдрецът трудно пробива път през челюстта, са налице болки в областта на ухото, гърлото, шията и главата. Тогава е необходима оперативна намеса за изваждането му.

При хоризонтално положение на мъдреците при растежа си избутват предните зъби, което води до различно по изразеност разместване на фронталните зъби, налагащо ортодонтско лечение.

Много често явление е появата на перикоронит. Перикоронит е възпаление на тъканта около мъдреца, водещо до оформяне на “джоб”, в който често попадат остатъци от храна. Това води до възпаления, оток на венеца, болка, трудност при дъвчене, дори температура и влошено общо състояние. В случай на симптоматика на перикоронит пациентът трябва обезателно да се консултира със стоматолог. Това възпаление се лекува с антибиотици и антибактериални разтвори за промиване на устната кухина. В последния стадий на перикоронита все пак се налага мъдрецът да бъде изваден.

Хроничната огнищна инфекция в устата води до възникване на местни и дифузни поражения на нервната система: менингит, енцефаломиелит, радикулит, мениеров синдром и пр.

Добре е след 18-годишна възраст да направите панорамна рентгенография и да се консултирате със стоматолог дали мъдреците се намират в правилна позиция, както и да посетите кабинета, когато усетите първите признаци на проблем.

От вестник: 24 Часа

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6

Тя отговаря на въпроса на Христо Панайотов.

Счупването на зъб често е състояние, което изисква спешна намеса. Причините за него могат да бъдат много. Възстановяването му зависи от това на какво ниво е счупен зъбът и дали е засегнат нервът, или не. Ако е отчупена малка част, без да засяга нерва и е над нивото на венеца, възстановяването му е лесно само с помощта на естетична пломба.

Ако обаче е засегнат и нервът, е необходимо зъбът да се умъртви и след това да се възстанови с естетична пломба или, ако е отчупена по-голямата част от него, да се постави металокерамична или изцяло керамична коронка. Умъртвените зъби са по-ронливи, като някои си сменят и цвета. Всеки мъртъв зъб е потенциален причинител на възпаление. Дори идеално запълнените и излекувани мъртви зъби крият риск след години от тях да започне възпалителен процес.

От вестник: 24 Часа

На въпрос на Теодора Григорова отговаря Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Медицински център

Cтоматитът представлява възпалително дистрофично заболяване на устната лигавица. Когато то засяга само отделни участъци, се нарича съответно гингивит (възпаление на венците), глосит (възпаление на езика). При едновременно засягане на лигавицата и кожата говорим за дерматостоматит.

Заболелият усеща парене в устата и болки при хранене. Слизестата ципа е зачервена цялата или тук-там. Околните лимфни възли често са подути, болезнени. Може да има и лош дъх от устата.

В профилактиката на стоматита от значение са устната хигиена, премахването на хронично действащи локални дразнители (остри ръбове от зъби и зъбни корени, лоши протезни конструкции, полиметализъм), развалените зъби да се поправят своевременно.

Лечението на различните форми на стоматита (язвено-некротичен гингивостоматит, афтозен стоматит, кандидозен гингивостоматит и алергичните заболявания на устната лигавица) е локално и общо.

При лечението най-главно внимание трябва да се обърне за отстраняване на причината, която предизвиква заболяването. То се провежда от стоматолози специалисти и цели преди всичко отстраняване на локалните причини, укрепване на имунната система, медикаментозно въздействие.

В леки случаи достатъчно е на всеки 12 часа да се прави гаргара на устата с хладък чай от лайка, отвара от жълт кантарион, равнец или с борова вода.

В по-тежки случаи лечението трябва да бъде и общо. Приема се кашева, недразнеща храна. При тежки случаи се стига до венозно хранене и коригиране на водно-солевото равновесие. При леките повърхностни форми е достатъчно изплакване на устата с антисептични разтвори, като бледорозов разтвор на калиев перманганат, отвара от лайка, натриев бикарбонат, и други. Туширане на язвените лезии с 5-10% разтвор на сребърен нитрат, метиленовосиньо, маслен разтвор на витамин А; при наличие на патогенна флора-лечение с антибиотици, сулфонамиди, цитостатици, имуностимуланти, витамини.

От вестник “24 Часа”

Д-р Ирена Хасара, стоматолог ортодонт, работи в Дентален център 6, отговаря на въпроса на Димитър Йорданов

Зъбните импланти представляват “изкуствени корени” със специфична форма и награпена повърхност. Изработват се от биологично съвместими материали, които се приемат от човешкия организъм и не се отхвърлят.

Имплантите заместват липсващите зъби, включително техните корени. Те се имплантират в костта на тяхно място.Това може да стане веднага след изваждане на зъба или по-късно. По време на оздравителния процес, който продължава най-малко 3 месеца, костта полепва по импланта, така че той става впоследствие здраво закотвен в нея. През този период той се предпазва от натоварване. След това към импланта се завинтва пънче, върху което се фиксира новият зъб.

Разбира се, има случаи, в които не може да бъдат поставени импланти. Така е при деца, възрастни, страдащи от тежки сърдечни заболявания, проблеми със съсирването на кръвта или заболявания на костите, включително и остеопороза, пациенти, пристрастени към лекарства или алкохол.

При хипертонично и диабетично болни може да се използват импланти при условие, че нивото на кръвната им захар е стабилизирано и внимателно се проследява по време на лечение. В подобни случаи стоматологът работи в тясно сътрудничество с лекуващия лекар.Както при естествените зъби и тук е необходима отлична устна хигиена, за да се гарантира дългият живот на имплантите. Рано или късно лошата хигиена ще доведе до загуба на импланта. Така че стоматологът може да откаже лечение с импланти, ако устната хигиена не е добра.